Свята и чиста република - Васил Левски - Писма и документи

Най-редовно изпращайте в."Свобода"

 

Байо!

Работата още няма кой да поеме, та съм принуден сам да се излагам на опасности [и] да тичам нагоре-надолу. Пък турците няма ни село, ни ханища по къра, [в които] да не са изпратили [хора] да търсят. Пишат ми писма отвред да не се излагам на опасности, но не мога да гледам страхливите ни работници, които от страх засират всичко и работата стои на едно място.

Завчера имаше една тупурдия в един град, в който бях и аз: предирвания, ненадейни претърсвания по къщята. А аз дето бях в къщата, [щом] излязох, претърсиха я на другия ден. От видело до видело турците вардят по улиците за външни хора. При това положение в тоя град се изплашиха всички. От този град е и Груйо [Ловеч, Марин п. Луканов], който ми пише, [тъй като] бях излязъл оттам и отишъл по други страни. Пише ми да не дохождам скоро, като преувеличава предирванията на турците, че уж били търсили и у тях и пр., та нямало място где да сляза. [А] дето бях оставил припас, тефтери и пр., казал да се хвърлят в нужника! Виждаш ли работа на страхопъзлювци!

Затова още не съм поверил работата си другиму, защото, ако е в едно [годен], в друго го няма. Ако е решителен, то той ще бъде неразсъдителен, ако ли е разсъдителен, то страхът му го не пуска да прекрачи по-нататък. И още: в страхлив случай се развалят готовите работи. А работите и писмата, които дохождат всеки ден, трябва да се разправят. Пък като ме няма, стоят на едно място дълго време, докато се завърна. Това не е работа. Имаме честни хора, но като не [са] били отдавна в тази работа да се запознаят с нея и да могат да съдят, пак [не са за] нищо и по-зле [с тях]

Водителите на тази работа трябва да са опознали до тънко хората, като кой е К-в, Ц-в, Петко, Стоян и пр., в какво са добри, в какво не, где стоят техните слабости, за да не им се дава да паднат в тях и се похабят, да се критикуват един друг, без да се увреждат в работата и пр. На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодуншни. Едно от тия [качества] да липсва на водача на тая свята работа, то той ще я улайневи, както и да е.

Длъжност ми е да [го] кажа, защото мога да умра. Внимавайте!

Левски до Л. Каравелов,
  16.09.1872 г.